Честит нов ден :)

                    

                 

Привет:)

Честит нов ден на всички:) Ясно, че днес е празник, и всеки го разбира по свой си начин:)Аз обичам да поздравявам, ежедневно, знайни и незнайни хора, навсякъде, защото така се чувствам добре.

Пращам ви картички и пожелавам на всички любов, и обич, но най-вече, смях, защото без него сме за никъде:)

За светлите мигове

Привет, Честита Коледа и от мен:)

Надявам се и вярвам, че всеки нов ден носи нови надежди, нови мечти и повече вяра.

Надявам се и се моля всеки дом да бъде пълен с обич, спокойствие, разбирателство и много смях.

Пожелавам на всички най-много здраве!

Тази зима изрязвам картонени къщички и чорапи, а моя малък дом ухае на меденки.

Не ми беше до празници, но някак покрай старанието да въвлека Тео в една малка, но все пак вълшебна коледна приказка, аз попаднах също в нея.

Далеч съм от бясното пазаруване, големите подаръци и всичко онова, което според мен ощетява тези светли празници.

Беше ми достатъчно да направя питка, да виждам огромната и неотразима усмивка на Тео, да ми казва по няколко пъти на ден, като за първи път "Мамо хайде да укасяваме", да поиграем на снега със сестра ми, да се пързаляме с шейната, да пийна студена бира високо из снежната Витоша и да изпека поне четири пъти бисквитки.

Още веднъж пожелавам на всички много светли и хубави дни!

И дай Боже една наистина добра, здрава и усмихната година:)

Вълшебството започва

Обичам това време, вън е студено, мъгливо, а в къщи ухае на портокали, нещо топло и сладко, лампички светят и единственото, което ни липсва е пухкав бял сняг. Мечтая за бяла Коледа!

Мечтая и за повече любов и здраве за всички!

А защо не и за топящ се в устата Шоколадов сладкиш:)

Закуска на покрива:)

 Вече съм разказвала за една Светулка, бих я нарекла моята Светулка.

Много ми се иска да направя поне две дузини от Канелените рулца на Карлсон и да я поканя на Закуска на покрива. Да изпием по чаша горещ шоколад и да си побъбрим.

Кой знае, може някоя вечер да направя Ароматните рулца, да хвана най-ранния влак за Пловдив и да я изненадам. Но днес го правя от моето сладко кътче, за да и благодаря! За това, че ми припомни:)

Понякога забравяме най-важните неща, най-лесните решения и отговори, а едно от тях е да вярвяме, да не представаме да вярваме и да обичаме.

Вчера слушах безброй пъти "I used to sing for you" и"All that you have is your soul", и " Change" и още много, много от Tracy Chapman. Всъщност напоследък май постоянно слушам музика, или си тананикам. Иначе съм за никъде.

Искам и да благодаря на всички вас изключителни момичета, че "хукнахте" боси с мен:)

Топлата закуска е и за вас!

Пътят :)

 Все по-рядко ми се случва да спирам тук, да се порадвам, да видя кой какво е спретнал и да ми стане сладичко на душата. Ами има такива моменти, случват ни се какви ли не неща. Напоследък съм повече от объркана, за всичко. Чудя се по коя пътека да вървя, че да стигна до онова кътче в сърцето си, където е топло, и където ще срещна онази усмихнатата Росица.
Пътища много, и все шарени, но моя като че ли винаги е бил онзи, по който се ходи бос, с циганска баница в ръката и най-вече с огромна усмивка на лицето. И какво ми остава освен да продължа да обичам, дори на инат.

                      И една Голяма бисквитка в другата ръка:)

Разни настроения с ябълки

 Наистина е несравним ароматът на прясно изпечен ябълков пай:)
                  
Този Градински ябълков пай ми оправи настроението. Напоследък ме обземат разни настроения. Тъгувам по отиващото си лято, искам завинаги да се махна от София и да знам, че всеки ден мога да поиграя с Тео в Морската градина на моя най-любим град Бургас. Може би звучи тъжно, защото аз претендирам за бодър дух и повечко оптимизъм, но това е положението. Искам да живея в Бургас. Има куп неща, които искам, а нямам. В никакъв случай не съм нещастна, даже напротив...Аз определено съм силно момиче:)
Снощи докато рових за разни по-природни лекове срещу хремата на Тео, която естествено не беше канена, попаднах и на много добра рецепта за моето състояние-Лека сезонна депресия. Неща, които ни поддържат в кондиция-движение, светлина и някое и друго билково чайче.
Всяка промяна сама по себе си е малко стресираща. Колкото и да обичам всички сезони, така и не мога спокойно, да премина от един в друг, винаги има един "адаптивен" период.  Прекланям пред мощта на Майката природа и вярвам че ако ние сме по-благосклонни към нея тя ще ни се отплати многократно.
Направих разни нещица с ябълки в нейна чест и ги изядохме с голямо удоволствие.

Кейкът с ябълки , но този път с пълнозърнесто ръжено брашно:)

Пожелавам ви топли и златни и усмихнати есенни дни:)

За една блага хапка

 Правя какво ли не....ставам по никое врме да правя кексчета, например:) И като няма много време, както обикновено, вадя формата за мъфини. Ей, какви нещица се получават, и колко бързо, а колко вкусноо:)
                
Милата Танита, какви Прекрасни малки кексчета с крем сирене ни предлага чак отвъд океана.  По това време ягоди няма, но пък има изобилие от плодове, сочни и вкусни.
Моите бяха с круши и джинджифил.

А след няколко дена и със сини сливи.....

Мечтая за някое тихо местенце, в планината, за зелена поляна и сладък следобеден сън....А след това чаша студено мляко и малко кексче.

Сладко лято

Колкото и да са вкусни и полезни плодовете, как да не направи човек нещо благичко за душата и милите хора. Топло, не топло, врътвам копчето на печката и като замирише на прясно изпечен сладкиш, се отпускам и се пренасям някъде далеч, на спокойно и красиво място.

Това лято не е като предишните, когато пренасяхме катуна на морето....Но пък не мога да кажа, че скучаем. Размотаваме се напред назад...на пикник, до някое село, до морето, къде ли не :) Сега ме е налегнала малко тъга, че си отива лятото, но няма как. Очаквам красивата златна есен, когато ще порастна с още една година.

Снимките ми хич ги няма, но

за мен истинското очарование се крие в несъвършенството:)  

   Сладкиша с крем сирене и нектарини, и Малиновото пайче с махлеб, и Сладкиша с малини бяха наистина разкошни на вкус.

Бързам, пак ще пиша, обаче както казва Миташки от "Куче в чекмедже"-Другия път....сега времето е само за игра, ще си хапнем малко круши и ядки навън.

Усмихната и лятна седмица:)      

Вкусна Агнеса някъде далеч на югоизток

   Лято е. Пътуване с влак. На село. Заедно. Там далеч на югоизток, във Воден, та чак до Синия кладенец. Няколко дена ваканция, спокойствие, радост, вкусотии...И най-милите човечета:

                                                                 Гошето

и Тео

и живота е прекрасен :)

Често ми е минавало през ума, за гост в моето любимо кътче. Сега се случи:) Спонтанно, неочаквано, незабравимо, красиво и вкусно. 

Безкрайно съм щастлива, че именно Тя е моя най-първи гост. Казва се Светла и достойно носи името си, защото като че ли не познавам по-лъчезарен, естествен и положителен човек. Незнайно как, но сякаш винаги успява да  види хубавата страна на нещата и да тръгне напред.

Тя е едната от двете неразделни части на Mosaic training :)

Слъд всяка среща с тях, се чувствам ободрена, обнадеждена и пълна с енергия и идеи.

Надникнете в Mosaicafe, заслужава си:) Обожавам да се събуждам с тях!

                                          Това е Вкусната Агнеса на Светла

 (:по рецепта на леля Мери:)

-200 гр. краве масло

-1ч.ч. пудра захар

-1ч.ч. брашно, пресято с 1 бакпулвер

-1ч.ч.смлени орехи

От горните продукти се забърква тесто.

Белтъците и жълтъците на 4 яйца се разделят. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към тестото. Сместта се изсипва в намаслена и поръсена с брашно тава. Пече се на 180 С за около 20 мин.

Докато се пече блатът се разбиват жълтъците, с 1ч.ч. пудра захар и 1 ванилия, до побеляване.

След като се изпече сладкишът, още топъл се залива с глазурата и се оставя да престои една нощ (8 часа) в хладилник.

 

Роля на масичка играе отрязаната ябълка пред вратата на баба. Там има и обхват за "мобилни връзки", казвам го защото обхвата на село е кът:) Всичко се случва при Ябълката!

Около Синият кладенец има много Еньовчета, как да не си набере човек!

Обичам да имам гости, но съм безкрайно щастлива, че Светла прекрачи първа моя праг:)
Светулче, обичам те много:):):)

Тортичка за Румбеца :)

Днес бях запланувала Пикник-изненада на Румен, защото пораства с още една година;) Но "Времето" не е съласно с нашите планове. Какво от това, какво по-хубаво от мрачен ден, в който всички сме си в къщи, имаме си торта и какво повече ни трябва? Макар, че тортата е на свършване и плана за почерпка също пропадна. След дълга борба, строене на разни странни неща, търкаляне из между всички разпръснати играчки, четене на Цар Лъв, двете момчета, които днес безброй пъти палиха свещичките за да си намислят поредното желание, сега сладко спят. Аз мога на спокойствие да си изпия млякото с нес кафе и да споделя за нашата съвсем семпла тортичка, но пък много светкавичеста и вкусна!

Сигурно всеки ще си каже-"Каква е тази момичешка торта?"....Но тъй като Румен много обича да си хапва Палачинки с горски плодове, в "Романс", исках торта с ягоди. Реших да направя "Онзи малък десерт", но малко променен. Резултатът е една сочна, лека и много ароматна Ягодова тортичка с бишкоти!
   - бишкоти Савоярди-от един голям пакет, използвах 2 1/2 пакетчета
   - 500 гр цедено кисело мляко
   - 1 1/2 кофичка кисело мляко-висок процент
   - 1/2 ч.ч.захар, аз използвах пудра (може и повече за тези, които обичат много сладко)
   - 500 гр., може и повече ягоди
   - 1 банан
   - 1 течна ванилия
   - 2 пакетчета желатин
   - настърган бял шоколад за украса
 Цеденото и киселото мляко се изсипват в купа, към тях се прибавят захарта и ванилията, разбъркват се хубаво, желатина се приготвя на водна баня според указанията, и също се изсипва в купата. Една част от ягодите се изчистват, нарязват на малки парченца и се прибавят към сместа. В случая важи максимата "Колкото повече, толкова повече!" За ягодите в украсата, важи същото:) При нас не достигнаха, но за сметка на това имахме бял шоколад!
Редят се ред бишкоти, щедро се поливат с "Крем", заглажда се, пак бишкоти, много крем, докато се изчерпят продуктите. Моите бяха по два реда, но се получи доволно количество:)
Формата се покрива с алуминиево фолио и се оставя в хладилника за поне няколко часа. Чакането изглежда дълго, освен ако не се приготви нощта преди празника.
Това е!
Тео се събуди и иска да играе, затова изчезвам.
Желая ви много сладки и запомнящи се моменти:)